О-па, започва!

Януари 2007 (№2), стр. 22

(Когато настъпи часът)

Като всяко нещо и бременността има своя край. С неговото приближаване неопитната майка тревожно се вслушва в сигналите на организма си. Само да не пропусне момента, в който трябва да се тръгне към родилния дом!

За да протече раждането като празник и да останат светли спомени от рождения ден на детето, майката трябва да бъде спокойна и уверена в собствените си сили. За да не тръпне в напрегнато очакване на началото на раждането, майката трябва да умее да се ориентира в телесните си усещания. Ще се опитаме стъпка по стъпка да проследим кои промени подсказват предварително, че раждането приближава, на какво да обърнем особено внимание и как да не пропуснем момента, в който действително вече трябва да тръгнем към родилния дом.

И така, заповядайте отново в час!

Урок първи – предвестници

Навярно не веднъж сте забелязвали, как преди дъжд се събират облаци, преди да разцъфти цветето се образува пъпка, и как в очите пламва весело пламъче преди да се усмихнем. В този смисъл раждането не прави изключение. То започва след предвестниците.

Оказва се, че “къщичката за раждане” започва да се готви за важния момент предварително. Толкова е важно да се представи в най-добра светлина, да заслужи похвала и комплименти.

Предвестниците са физически и емоционални усещания в комплект, индивидуален за всяка бременност. Времето, когато те се проявяват, също не е точно определено и може да варира.

Обикновено след 30 седмица от бременността започват да се проявяват контракциите на Бракстън-Хикс. Въпреки че понякога майките могат да ги усещат и в по-ранни гестационни седмици. Тези контракции са първия предвестник. Различават се от истинските родилни контракции по това, че са редки и нерегулярни. Стягането на матката е безболезнено, с продължителност 5-10 секунди. И с прости думи – това е “втвърдяване на корема”, най-често случващо се в хоризонтално положение. Като правило контракциите на Бракстън-Хикс не изискват лечение. За да преодолеете новото състояние по-леко и по-бързо, ще ви помогне:

• почивка и релаксация
• поставяне на топлите ви ръце на корема
• равномерно диафрагмално дишате (през корема), когато при вдишване първо се повдига корема (усеща се с поставяне на ръка върху предната коремна стена).

След 32-34 гестационна седмица възникват разнообразни усещания в тазовите кости – тъпа болка в кръста или срамната кост, все едно се разтягат костите. Усещането е особено, може да се каже, че костите “болят”. В бедрата също може да се почувства дискомфорт. Помага масажът, упражненията “котешки гръб”, бавни разтегателни упражнения. Освен с тези промени, най-вероятно ще се сблъскате и с болезнени усещания ниско долу в корема като при разтягане. Матката по-активно се увеличава и това предизвиква тези болки. И тук на помощ идват почивката, релаксацията и диафрагмалното дишане.

Някъде към 36-38 седмица, събуждайки се една сутрин ще забележим, че коремът все едно се е смъкнал надолу. Отдавна вече свикнахме с движенията на бебчето, с ритниците на малките крачета и с опънатите настрани лакътчета. И този самопроизволен танц на корема не ни удивява. Но защо изведнъж детето се приближава към изхода?! Все още му е рано да излиза! Работата е там, че с приближаване на раждането бебчето започва да “изпробва” входа на малкия таз. Отпуска главичка по-навътре в него, нагаждайки се. И смъкването на корема говори точно за развитието на този процес. Значи всичко върви както трябва, следвайки естествения природен ритъм. И – о чудо! Изведнъж се върна лекотата при дишането и вече може да се полакомим с допълнително парченце нещо вкусно.

През последните 10-14 дни преди раждането може да свалите малко от теглото си (приблизително 500 – 1000 гр.) Така организмът се освобождава от излишния вече увеличен обем течности в тялото. В следствие на това коремът изпъква по-релефно, погледнат в профил изглежда все едно е отделен.

Що се касае психоемоционалното състояние на бъдещата майка, то едва ли ще се размине без “синдрома на гнездене”. Най-вече близките забелязват повишената активност на майката седмица или две преди раждането. Дайте им да прочетат тези редове и те вече няма да се чудят на вашия стремеж непрекъснато на подреждате, чистите, миете, да правите разместване или ремонт вкъщи, да гладите всичко, което ви попадне, и т.н., и т.н.

Все още не раждаме, но вече сме готови

От уроците по ботаника или от баба, с която ходихме за гъби, знаем, че не всички гъби са истински, срещат се и “лъжливи”. Раждането е процес на природното равновесие и тук също се срещат “лъжливи” състояния. Например, лъжливи контракции. Много бременни жени, щом почувстват контракции, се плашат и с викове “Бързо! Раждам!” се устремяват към болницата. А до раждането може да има още доста време. Важно е да се научим да различаваме истинските и лъжливите контракции. Последните играят много важна роля в подготовката на шийката на матката за раждането. В началото на бременността тя е дебела и дълга (3-4 см), може да е изместена вляво или назад. До началото на раждането основната задача и задължение на този орган е да съхрани плода вътре, а значи, надеждно да охранява изхода.

Съществени промени започват след 36 седмица. И към началото на раждането шийката на матката се скъсява, омеква, заема централно положение и леко се разтваря (така, че да може да се вкара края на пръст). Лъжливите контракции заедно с другите процеси в организма ви влияят на готовността на шийката.

И така, какви са основните особености на лъжливите контракции? Те са с продължителност по 15-20 сек., леко болезнени, не прогресират (не се увеличава продължителността им и не се скъсява интервалът между тях). Ако успеете да заспите с контракции, значи те са били лъжливи. Това са просто предвестници, нищо че понякога продължават цял ден.

Жените, на които им предстои да раждат за първи път, откриват лъжливите контракции седмица преди раждането, докато опитните майчета – по-рано.

Релаксация и спокоен сън – това е което може да помогне да изживеем по-леко тези “маточни тренировки”.

Урок втори – време почти не остана

С наближаването на това дългоочаквано и важно събитие жената искрено се учудва колко бързо са изминали тези девет месеца. И ето, до появата на бебчето остават броени дни. Колкото по-близо е денят Х, толкова повече нови, стряскащи неща забелязваме в себе си. Какво да очаква бъдещата майка на финала на бременността?

Много често 2-3 дни преди раждането под въздействие на хормоналните промени в организма пада слузестата запушалка, която затваря шийката на матката. Това е слузеста субстанция и се вижда най-често върху бельото. По количество може да бъде от 1 чаена лъжичка до 1-2 супени. Като правило е прозрачна, може да бъде с лек жълтеникав оттенък, да съдържа кървави жилки или парченцата с кафеникаво-ръждив цвят. Всеки един от изброените варианти се счита за нормален.

Друго явление, свързано с наближаване на раждането, е стомашно разстройство. Това може да се случи ден преди или непосредствено в деня на раждането.

Понякога преди раждането майката забелязва, че бебчето в корема се движи по-малко от обикновено (все едно се е притаило). Обяснението е просто: бебето вече е слязло в малкия таз, а мястото там е още по-малко. Специалистите наричат тази позиция изходна или стартова. Като спортист на старт, детето само чака сигнал.

Ролята на такъв сигнал понякога играе изтичането на околоплодните води. Има няколко варианта това да се случи: преди започване на контракциите, тогава говорим за преждевременно спукване на околоплодния мехур; по време на контракциите при разкритие на шийката до 5-6 см – ранно изтичане на околоплодните води; и спукване на мехура при 6 и повече сантиметра разкритие, което и се смята за норма.

Преждевременното изтичане на околоплодните води не е причина за безпокойство, но все пак има неща, на които трябва да се обърне внимание. А това са количеството и качеството на околоплодните води. Когато отидете в болницата или при разговор по телефона с вашия лекар непременно ще ви попитат за това.

Водите трябва да бъдат:

• светли
• прозрачни
• могат да съдържат бели слузести късчета
• без мирис

Тъмни, гъсти води със зелен или кафеникав цвят, с мирис, говорят за това, че бебчето страда от недостиг на кислород. Точно поради тази причина е много важно да обърнете внимание на качеството на околоплодните води.

Вторият критерии е количеството. За нормално се счита ако водите са 1 – 1,5 литра. Естествено водите не изтичат в мерна чаша и е доста сложно да се определи количеството им. Затова може предварително да си направите експеримент. Излейте в банята шише от 1 литър с вода. Така ще си създадете нагледна представа и, изхождайки от нея, ще може да определите какво количество води е изтекло. Ако преносвате количеството околоплодни води ще бъде по-малко (около 700 мл.) Водите ще бъдат по-малко и ако мястото на спукване на мехура не се намира точно над шийката, а леко е изместено и се притиска от бебето. Какво още трябва да знаем? При спукване на околоплодния мехур е желателно веднага да тръгнете към болницата. И шест часа след изтичането на водите раждането трябва да започне.

Напред и само напред!

Връщане назад вече няма. Постарайте се да не мислите за болка, страдание или страх. Раждането – това е ново начало, силни емоции, тежък труд, стремеж и постигане на цел. Това е денят на среща с вашето дете. Посрещнете го с усмивка и помнете, че не само на вас ви е тежко в този момент. Вие двамата заедно преодолявате преградите по пътя един към друг.

Автор: Наталия Градинарова

Консултант: д-р Любомир Дамянов, акушер-гинеколог