Името - дар или бреме

Февруари 2007 (?3), стр. 82

Какво име да дадем на детето си?

Когато всички грижи и преживявания, свързани с появяването на новия живот са отминали, пред родителите застава въпросът какво име да дадат на рожбата си. Защото това е първият подарък, който те поднасят на детето си и при това е подарък за цял живот.

Дедите ни са ни кръщавали на имената на светци. Защо?

В древността хората са придавали на имената доста по-голямо значение, отколкото сега. Името се смятало за важна съставна част от човека. Смисълът на името отнасяли към човешката същност. Вярвали, че името управлява съдбата на човека. Подходящо избраното име ставало извор на сили и успех. Даването на име на детето винаги се е смятало за творчески акт, чрез него се предричало човешкото АЗ, призовавала се благодат за детето.

В първобитното общество към името се отнасяли като към част от тялото. Единството на душата и името било нещо, което изобщо не предизвиквало съмнение, нещо повече - колкото имена имал човек, толкова били и душите му. Често скривали имената си пред противника, за да не дадат оръжие в ръцете му. Лошото отношение към името носело вреди и неприятности. Ако малкото дете плачело твърде много, смятали, че името, което са му дали, е неподходящо за него.

В древен Египет личното име се пазело много. Египтяните имали "малко" име, известно на всички и "голямо", което се смятало за истинското: то се пазело в тайна и се произнасяло само по време на важни ритуали.

Промяната на името отговаряло на изменение на човешката същност. Нови имена давали на юношите, когато по възраст вече ставали членове на общината. В Китай и досега съществуват "млечни" имена, от които се отказват с влизане в зряла възраст. В антична Гърция новоизпечените жреци, отричайки се от старите си имена, ги изрязвали върху метални плочки и ги потапяли в морето.

В Православието силата на името се смята за толкова значима, че святостта на иконите е действителна, само ако е написано името на изобразения светец.

Какво е най-важно, когато избираме името на детето си?

Да звучи красиво? В памет на близък приятел? Да се поднови името на баба, дядо? Има ли мода в имената? Какво искаме от едно име?

В света има много красиви имена, както и много красиви дрехи. Но всяка дреха избираме така, че да я носим с удоволствие, да ни отива, съветваме се с приятел, партньор, родител, премерваме я. По същия начин и името не може да е нещо случайно.

Преди всичко със сигурност не е хубаво, ако е дълго и трудно за изговаряне. По-добре е, ако името се произнася леко и се запомня лесно - и самото то, и заедно с фамилното име.

Трудното за произнасяне име създава пречки в общуването, предизвиква напрежение и неловкост.

Когато избираме име на детето си, не бива да забравяме, че то ще звучи заедно с другите две имена (бащино и фамилно), а ако рожбата е от мъжки пол, то и неговото име някога ще стане бащино за неговите отрочета. Колкото и красиво да звучи едно име, ако то е в дисонанс с фамилията на човека, може да предизвика насмешки, да даде повод за иронични забележки, прякори в училище и в крайна сметка детето ни със сигурност няма да се чувства добре с това име.

Желателно е името да има и умалителна форма, което предопределя едно ласкаво обръщение и възможност за предаване на различни нюанси в отношението към човека.

Макар и просто на пръв поглед, изборът на име е отговорност. Всеки има своя представа за красота и хармония, но не бива да забравяме, че не ние ще носим името и то няма да се оценява само от нас.

Напоследък често става дума и за "мъжките" имена, които се дават на новородените момиченца. Ако не искате характерът на вашата дъщеря да е по-скоро мъжки, не я наричайте с име, чиято основна форма е мъжко име - Александра, Виктория, Стефания, Евгения, Валерия. Като правило жените с такива имена са със сложен характер, настойчиви, упорити, властни "инатчийки".

Връщайки се към имената на календарните светци, традиция е да наричаме новородените с името на светеца, когото честваме в деня на раждането на детето. Не напразно казваме - "идва си с името", когато бебето се ражда на голям християнски празник - Великден, Рождество, Ивановден, Йордановден, Гергьовден. Заедно с името си в този случай, детето има и закрилата на светеца, а ние му подаряваме и един хубав празник за целия му живот.

Традициите

Според широкоразпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко ? на дядото, ако е женско ? на бабата от бащина страна. За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.

Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина.

От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му давали името на съответния светец.

Ако дядото и бабата вече са починали, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор. Ако родителите имали някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.

С имената на децата си родителите понякога ознаменували случки и спомени от своя живот: например запознали се на връх Вежен ? син Вежен, сгодили се на връх Вихрен ? син Вихрен и др.

Символика на името

Между името на човека, неговия характер, здравето и съдбата му съществува здрава връзка. Та нали името не е просто комбинация от букви или звуци, това е човешкото "АЗ". И е твърде важно човек да чувства, че името му приляга, че е неотменима част от него самия. Дори най-претенциозният или скептично настроен човек, избирайки име на детето си, подсъзнателно се старае то да бъде красиво, съзвучно с фамилното име, да не изглежда недодялано и да не предизвиква насмешки. Ние общуваме чрез имената си и тяхното звучене влияе на отношението на околните към нас самите.

Звуци и значение

От древни времена, давайки на новороденото име на светец, преди всичко обръщали внимание на това какво означава то: Валери - бодър, силен, Борис - славен в борба, Николай - победител, Евгений - благороден и т. н.

Тайно и явно

При формирането на личността на човека участва само името, което детето чува хиляди пъти, ден след ден. Именно многократното повторение на едни и същи звуци въздейства както на неговото подсъзнание, определяйки характера му, така и на възприятието на околните, влияейки на тяхното отношение към този, който носи дадено име.

Меко и твърдо

Имената като емоционални дразнители могат да се разделят на няколко групи: Меки, мелодични, лесни за произнасяне: Михаил, Васил, Ана. Твърди: Димитър, Николай, Лидия, Яна. Неутрални - въпреки че някои от тях имат по няколко съгласни по ред, се произнасят без затруднения: Ирина, Зоя, Виктория, Клара, Петър, Антон. Едни от имената звучат ласкаво и предизвикват приятни чувства. Други, напротив, са стегнати и пораждат вътрешно напрежение. От "музиката" на името в не малка степен зависи първоначалното отношение на околните към носителя на името. Разбира се, впоследствие то може да се промени, но самото име - неприятно звучащо или трудно произносимо - със сигурност ще наложи свой особен отпечатък върху характера на човека. Твърдите имена формират у детето силна воля, твърд характер. То е настойчиво, упорито, стреми се на всяка цена да постигне своето. Децата с неутрални имена имат качества, присъщи и на твърдите, и на меките имена. Те са волеви, упорити, настойчиви, но се поддават на външно влияние.

Презиме, фамилия

Характерът на човека зависи и от това как името му се съчетава с неговото презиме или фамилия. Има трудно произносими съчетания, които пречат на общуването - човек е нащрек дали няма да сбъркат името и фамилията му, поставяйки го в неловко положение. Затова към твърди фамилии или бащино име е по-добре да се подбират меки имена и да се избягва натрупването на съгласни.

Годишно време

Детето, родено през зимата, е напористо, талантливо и умно, не се щади, когато работи, и затова бързо прави кариера. Зимата го е наградила с твърд характер, закалявайки го от първите дни на раждането му и заставяйки го да се бори за съществуване. Нали на "зимното" бебе се налага да понася повече трудности, неудобства, дискомфорт? Зимата го укрепва физически и духовно, формира у него борбеност. Но в личния си живот то не винаги е щастливо, тъй като такъв човек е избухлив, властен, раним и дълго помни обидата. На зимните деца следва да се дават меки имена, неутрализиращи негативните качества на характера, смекчаващи твърдия им нрав, с който ги е дарила суровата зима.

"Пролетните" деца физически и морално са по-слаби от другите. Те са непостоянни като пролетта, променливи, противоречиви. Нерешителни са, много обидчиви и чувствителни. Те обаче са талантливи в областта на изкуството, артистични са и имат добро чувство за хумор. Неувереността им пречи да станат лидери. Те не обичат промените и панически се боят от неизвестността. Упорити и себелюбиви, не се поддават на ласкателства. "Пролетните" деца трябва да носят твърди имена, за да могат поне в известна степен да бъдат защитени от жизнени неприятности и да им се помогне да си изградят решителност и воля.

"Летните" хора са широки натури, рискуват, кариерата за тях не е на първо място. Лятото им влияе благотворно, те лесно се адаптират към реалността. Но от друга страна лятото не им дава възможност да се закалят физически и морално. Оттук идва тяхното малодушие, безхарактерност, излишната доверчивост, изобщо лесно може да им се влияе. Техните избухливост и прекалена чувствителност им вредят. Те са горди, смели и настойчиви при достигане на целите си, но лесно могат да бъдат преубедени. Затова на летните деца следва да се дават твърди имена, дори ако презимето или фамилията също са с твърдо звучене (Николай Димитров, например).

Есента дарява децата със сериозност. Те са уравновесени, решителни и пресметливи. Човек трудно може да ги отвлече от набелязания път, те не се поддават на влияние, винаги знаят какво искат. "Есенните" деца рядко създават конфликти в семейството, ценят добрите отношения. Могат да носят всякакви имена.

Роднините

Не трябва да се назовава сина с името на бащата, а дъщерята - с името на майката: родителите няма да имат съвместимост с порасналите си деца, те няма да се разбират. Освен това, момченцата, чието име повтаря презимето или фамилията им, са с избухлив характер и неустойчива нервна система.

Променена участ

Понякога човек усеща несъответствието на своето име и изпитва вътрешен дискомфорт, когато го чува. И няма нищо страшно, ако смени името си. Днес това е практика в Израел: на децата дават временни имена, а след като навършат пълнолетие, те сами могат да си изберат име. Дори зрели хора сменят името си, а понякога и фамилията. Затваряйки по този начин страницата на миналия си живот, те започват на нова страница. При много от тях съдбата им се сменя кардинално, което се свързва преди всичко с психологическата готовност на човека да смени името си и да започне нов живот, а това означава много. Но все пак по-добре е името на детето да се смени до 3-годишната му възраст. Така то бързо свиква с промяната. По-късно това може да се направи вече в зряла възраст и не по едноминутна прищявка, а в случай на крайна необходимост, след предварителна консултация с психолог.

Автор: Биляна Цветкова