Светско дете

Децата са не само своеволни същества, но и личности със собствено мнение. Но все пак, за разлика от нас, възпитаните възрастни, на мъничето още не му е съвсем ясно какво е това внимание, както и че бурните емоции понякога трябва да се скриват. Малкият принц, останал без вниманието на родителя по време на вечеринка, искайки да сподели впечатленията си за нещо удивително, просто започва с всичка сила да дърпа надолу роклята на мама, зачерквайки всички правила на етикета. И това е напълно нормално! Детето все още не се е запознало със света на възрастните. Съгласете се, че Вие след секунда ще му прошепнете: ?По-тихо!?, ?Не пипай!?, ?Не тичай!? или .......

Не се плаши!

Смята се, че децата са длъжни да обичат клоуни. Не са длъжни. Във всеки втори случай ?смешният? човек предизвиква сълзи. А при запознанство с него, очичките на детето стремително бягат, опитвайки се да гледат в друга посока. В никакъв случай не се смейте на бебчето и не го запознавайте насила с клоуните. От безопасно разстояние заедно понаблюдавайте как ?украсеният и нарисуван чичко? играе с другите деца. И не след дълго Вашата безстрашна ?запетайка? вече си представя как ще откъсне носа на бедния клоун и ще Ви помоли да си вземете 2-3 такива чичковци вкъщи.

Не бързай!

Защо да седим мирно в театъра? За да разберем сюжета или за да не пречим на другите... Няма значение. За едно нормално 3-годишно дете да изгледа едночасово представление е над пределите на възможностите му. Неговият спектакъл е започнал още вкъщи, когато сте му съобщили за предстоящото приключение. Да стигнете до театъра, да вземете блестящото номерче от гардероба, да се повърти пред огромните огледала и да разгледа всички деца във фоайето, да изучи своето столче и да го сравни със съседните, да почовърка в бархета на стола или да се опита да стигне пода с крачета..., а сега пък и спектакъл ще гледаме. Към момента на вдигането на завесите то вече се е изморило от множеството преживявания и неговото любопитство ще се задържи максимум за 10 минути. И браво! Дланите го болят от аплодисменти, очичките са изморени... Като начало е предостатъчно. Следващия път детето по-малко ще обръща внимание на прелюдията и ще може да изгледа по-голяма част от интересното представление.

Не викай!

Родителите разговарят по важни за възрастните теми, а детето кротко си мълчи. Пълна идилия! Така може да си мислите Вие, но не и Вашето дете. То си мисли: Голяма работа! - Грипната епидемия, проблемите в Ирак или новата модна колекция... затова пък то може да разкаже за Вера от съседната група в детската градина. Или в краен случай невежливо да захленчи: ?Мамо, хайде да си ходим!?. Детето във всички случаи ще бъде участник в разговора, затова по-добре му дайте думата, преди само да си я вземе. Например, можете предварително да измислите формулировка ?Може ли аз да кажа??, тихичко. Но ако Вие му отговаряте само ?не може?, ще бъде нечестно и ситуацията със сигурност ще излезе извън контрол. А дълго чаканото ?може, ние те слушаме? ще даде на оратора не просто възможност да се изкаже, но и така ще получи прилив на самоуважение. Защото сагата за Вера, до болка позната на мама и тати, ще я чуе и друг възрастен, и умен човек.

Не тичай!

Посетителите в музея се местят от картина на картина на пръсти, все едно ?не дай си боже? да разбудят дремещия пазач. Реално той никога не спи, така че може да се ходи на цяло стъпало. Но, за съжаление, да се тича от зала в зала наистина не е приятно. Семейното разглеждане на експонатите и краткото обяснение за всяка картина, измислено от Вас попътно, ще удържат временно вниманието на детето. Вие не разбирате от насекоми или локомотиви? Вашето дете още по-малко. Но все пак разни насекоми са му по-интересни, отколкото мраморните колони от времето на Римската империя, за които Вие знаете почти всичко. След разглеждането на 1-2 зали стремежът на малкия изследовател да потича вече е неудържим ? нека тича. Но на улицата. Вашето любопитство точно се е пробудило, но емоционалният запас на малкия човек вече е изчерпан за две седмици напред.

Не пипай!

Някои предмети, притежаващи отвратителната особеност да се чупят, представляват за някои хора особена ценност. Даже не трябва да се докосват с пръст. В домовете, където живеят малки любознайковци, всичко крехко, като правило, е скрито по-далече и по-високо, за да се избегнат допълнителни забрани и фамилни огорчения. В крайна сметка тези забрани ще станат реалност рано или късно ? в музея или когато сте на гости. Проведете домашна профилактика на разрешенията. Постепенно връщайте на обичайните места вазите, будилника, статуетките. Те, разбира се, не трябва да се пипат самостоятелно. Но може да се помоли възрастния да покаже заветния предмет и заедно да го разгледате. И междувременно му разкажете защо дадената вещ е ценна за Вас. Може би в някоя далечна страна някой я е направил специално, за да украси Вашия дом? Или едно време, Вашият много млад и красив дядо я е подарил на Вашата баба, тогава също много млада и красива? Обяснявайки на детето такива понятия за възрастни, Вие сте в правото си да очаквате поне малко внимание от негова страна. Когато отивате на гости, още веднъж му напомнете, че любопитството не е грях, просто трябва да се поиска разрешение. А още по-добре е правилата на играта да ги създаде домакинята на къщата.

Не се цапай!

Някой е измислил, че трябва да се храним дълго и бавно, внимателно обработвайки храната преди да преглътнем, и получавайки от това неимоверно удоволствие? Това се постига след дълги тренировки вкъщи. Вместо да слагате мъничето в детско столче, му определете място на масата за възрастни. Много тържествено, защото то вече е голямо. От тази минута вече не се разговаря на масата, не се капризничи и не се четат вестници и книжки. Край! Преди обяд малкият помощник може да се заеме с поставянето на приборите на масата, усвоявайки непознатите атрибути за хранене. Тогава салфетките в ресторанта няма да бъдат изненада за него. И накрая, но не на последно място ? покривката. За да не се превръща храненето в кошмар, намерете златната среда между покривката с бродерии и обикновената никому неинтересна мушама. Приятно подредената маса с интересна покривка и вкусно ядене превръщат храненето в незабравимо преживяване. Почиствайки заедно мръсните чинии и прибори за хранене, внимателно обърнете внимание на детето в какво се е превърнала чистата покривка. Може би в меню? Ето петното от супата, ето парченце краставичка от салатата, а пюрето като че ли се е преместило от паничката върху покривката. Интересно, защо не? Ще мине време и мъничето с гордост ще ви демонстрира чистата покривка.

Не моли!

Детето има собствено конче, лъвче и 100 най-скъпи кукли, т. е. всичко. Нищо подобно! То няма пластмасова китайска количка в ужасни разцветки ?като на това момченце?. Но ще иска такава, защото това е нормално в тази възраст. Изпълнявайки всички желания на Вашето съкровище, Вие рискувате да се скриете във вълшебната лампа и да кажете ?слушам и изпълнявам, господарю!?. Не! Ако сте избрали последното, се постарайте Вашето ?не? силно да се различава от ?да?, ?може би?, ?следващия път? и други временни отговори. Обяснете му Вашето решение без нотки на съмнение в гласа. Възможно е след непривичния отказ да последва сцена от лягане на пода, мръщене..., тогава му дайте да разбере, че Вие не участвате в тази древногръцка трагедия. В същото време пълната безучастност или вик могат да провокират истинска истерия. Постарайте се да му отвлечете вниманието, а когато инцидента бъде преживян, спокойно си поговорете за това ?не?. Оказва се, че татко винаги е мечтал да полети в космоса, но ...?не?. В космоса той нямаше да срещне мама и нямаше да им се роди такова прекрасно, умно и послушно дете.

Не показвай с пръст!

Смята се за неприлично да се сочи с пръст. При това възрастните сами са го кръстили ?показалец?. Да се показва с него наистина е удобно, но има ситуации, в които общуването ?с пръсти? не спасява, а още повече обърква. Например, детето тича в посока към група хора. Кой именно го интересува, на кого така се старае да привлече вниманието? Неизвестно. Или витрина с играчки. Кукла? Топка? Количка? Нека каже с думи какво точно иска. Вкъщи го накарайте да си скрие ръчичките отзад и заедно се опитайте да опишете нещо. Най-простото. По-такъв начин детето ще се избави от този навик и между другото ще попълни своя речник с нови думички.

Детето има достатъчно много време, за да се научи да ?не? прави. А Вие, вместо да гоните резултати, се отпуснете и се насладете на удоволствието от процеса. Един ден Вашето дете ще порасне и вече няма да може да прави толкова важни и интересни неща. Вместо да пилотира количката в магазина или да изяде свещичката върху тортата, мъничето просто ще стане възрастен човек.

Автор: Биляна Цветкова